четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Разсъжденията за живота, вселената и всичко останало на Р. Пичев

Снегът тихо  се сипеше вече n-ти ден подред и бавно,но сигурно покриваше всичко, което погледът можеше да обхване.А той обхващаше доста,предвид местоположението . Нашият човек, познат под партизанското име Резил Пичев, замислено седеше на покрива на 17-етажната панелка и посръбваше кафе от термoса,като (както името му подсказва) истински ПИЧ! За фон на цялата идилия от съседа на 16-тия етаж дънеше здрав метъл, докато самия индивид лекуваше махмурлука си с поредната бира, а мацката му висеше наполовина от терасата. Р. не обърна много внимание на тези факти,освен че мислено отбеляза хубавото музикално парче. "Ама  как?! " - ще се възмутите вие.-"Тя може да падне , да се убие ,а те..?!" .Същото си бе помислил и нашия човек по-рано, когато излизайки на терасата в 02:11  откри ,че освен притъмнялото небе от горните етажи някакъв крак просто си виси и хич не му пука. Момчето изпадна в истерия и веднага се обади по телефона , ядно настоявайки кракът  и останалата част от него да се приберат на сигурно. Но май прескочих твърде напред. "Какъв е този Р.Пичевски..."- ще питате с доза раздразнение -"..и за какво се бори?!" Чисто и просто ученик, гимназист от езикова гимназия (или прокълнат,както той би се нарекъл),  съвсем нормално изглеждащ,самоопределил се като черната овца на родата си, със съзнание,което винаги нещо обмисляше, обикновенно привидно разсеян,втренчен в небитието докато си драска в  sketchbook -а. Първото ми впечатление от него бяха тъмните му очи,които гледаха почти винаги тъжно ( според него -тъпо) ,освен когато решеше да разнообрази с доза скептицизъм, сякаш предизвиквайки света да го прецака още повече. Когато го питаш как би се описал ,просто свива рамене и казва карък по рождение, clutz по природа. Макар и антирелигиозен , бяхме успяли да го спечелим на страната на будализма (който почита Великия Голям Пай) ,тъй като Пичев си пада малко нещо гастроном.С две думи - светски човек. Да направим един малък скок в хиперпространството и да се върнем към настоящата ситуация.  . Сега представихте ли си добре картинката? Не?! Идеално ,значи продължаваме напред.Тъмните облаци покриват града като тъмен купол и Резил мрачно отпи още веднъж от вече студеното кафе ,претегляйки на ум шансовете си да навие някой да се поразходят в условия толкова студени, че на един- два пъти му се стори, че от едно от тепетата весело му маха полярна мечка, докато разни пингвини се спускат c шейни надолу по склона. "Глобално затопляне,друг път!" - измрънква той - "Толкова топло,че чак събрахме 2-та полюса на нашата територия" В крайна сметка прецени, че желаещи трудно ще се намерят  и отрегистрира,че вълната лощо настроение от части се дължи на бившата топла напитка,която в момента придоби формата на нагло хилещо се кубче лед,за което езика му за малко да залепне.Като че напук , снегът се усили и сега парцалите весело се гонеха из Тропосферата. Погледът на нашия герой се насочи към въз пълничката му съседка,която буташе  ,забуксувалата в дълбока пряспа, кола на мъжа си.Р. повдигна въпросително вежда когато колата ,с рязък рев, се понесе напред ,а горката женица се просна по лице на снега. Изпита известно съжаление,че   радарът му за мизерии отново е калибриран (тъй като ,поради сезона ,навсякъде изобилстваше от такива , крехкото 7-мо чувство бъгваше)и пак заби поглед в нещастно пъплещите по неизчистените тротоари жители.Пичев се замисли и за неочакваната ваканция и големите планове,който бяха правили, паднали под удара на всеобхватната вегетация я пред компютър ,я пред телевизор. Хвана го яд на  факта, че макар и със свобода на движението (не не физическа,както подсказваше наполовина заринатия  багер ,подвил опашка пред Майката природа и непукизма на държавниците, а духовна) ,нашите вечно мрънкащи,че нямат грам свободно време маси ,избираха да правят ами..НИЩО.Тъжно наистина...дори за  термоса ,които отнесе здрав ритник по посока ръба на покрива. По физиономията,която направи, си личеше,че мозъкът му отново бе застанал в идеална имитация на Роденовия "Мислител",напомняйки му за собствената му творческа криза, почти тласнала го към отказ от любимите му неща.Сякаш в съпричатност коремът му изскърца протяжно,но Резил само му изшъшка .В това време дори музиката от съседа беше спряла и се чуваха само пружини и чат пат някой друг стон. Нашият герой хвърли един кос поглед и нещо го накара да си въобрази, че липсващия крак от терасата има общо с произхода на звуците.Абе и в любовта не му вървеше ... и макар и да бе почти съгласен с теорията "Мъже/ жени като вестници, само да има кой да чете!" , за момента женския метод на избиране му бе по-непонятен и -страшен от митологичния лабиринт със чудовищния Минотавър. Все пак самотата му все още не бе породила у него желание да тръгне да целува нещо,с главата на добиче (за щастие). Но най-му тежеше въпроса с университета и по-нататъшния му живот. Пичев ,след много блъскане на главата в ръце,стени,компютри, книги и каталози за ВУЗ-ове,установи ,че се сблъсква с грандиозен проблем - незнанието.Честно,нямаше си ни най-малка представа какво да прави със себе си. А съветите ,които му бяха изредили всички загрижени за него чичовци,лелки,дружки и тем подобни, се удряха о черепната му кутия в хаотични движения и предизвикваха камбанен звън, в и без това изтормозената му кратуна, при всеки допир.Един негов приятел мъдро бе заключил " *би го!" , но дори и с тази насока Р. не знаеше откъде да подхване.Сруваше му се нечестно, да искат от него да вземе толкова важно решение ,предвид крехката си възраст ,преобладаваща от наивни екзистенциални въпроси като "Марс или Баунти " или " 9gag vs. Fail blog ".Изобщо положението му се виждаше по дълбоко и непроучено от Марианската падина.В този момент обаче, един единствен слънчев лъч си проби път през морето от сиво, черно и бяло и падна точно върху захвърления термос,пречупвайки се в цветна картина.Резил погледна телефона си - 14:42 и изведнъж разбра. Внезапното излизане на съседа на терасата ,с щастлива усмивка на  лице и бира в ръка, доказа теорията му. Докато самият ни герой самодоволно се подхилкваше , гръмна познатата "Smells like a teen spirit" -звъняха му. След размяна на не-малко остроумия и цинизми ,стана ясно, че компанията се събира за по един пангалактически гаргаробластер. Подсвирквайки си ,Резил Пичев стана, внимателно поразкърши замръзналите си крака и отиде да прибере забравения до момента термос,погалвайки го извинително ,с доза гузност в погледа.В крайна сметка денят беше хубав и числото 42 наистина обясняваше всичко.

Бележка на авторката : Ще подлежи на промени в близкото и далечно бъдеще :]

понеделник, 9 януари 2012 г.

Иии още от мен ;)


И за да продължа лиричната вълна :

As a waterdrop meets desert sands,
burnt away by thousand suns,
does it have to stretch it's hands
towards the blazing heat ,that burns
one  like Lucifer's inferno,
in a death so sweet yet tragic.

And if a desert rose would catch said drop
and save it from said sands
would it feel like angels's tears
are falling on forsaken lands.

When the purest liquid hits
an even purer ground of ruby red velvet,
would it lay upon it ,like a dead man on his bed?
Now won't that be something that the skies rivet on.

If the skies do witness something of that kind
would they be able to avert a shed of one or few
or would they pour on flaming lands
a desperatly needed dew?

петък, 6 януари 2012 г.

Глупости разни =)

Понеже стана модерно да си артистичен и куцо,кьораво и сакато се юрна да се доказва ,ето малко (изключително неизключителна) поезиика [предвидена за песен,по принцип] от мен,народе!


Hello ,mister Nobody, how are you today?
Haven't heard from you a while...What?There was no other way?
In this word of busy people you have quite a lot to do
you have all the little reasons and...wait who?

Waited for you on the phone
turned on the computer,waited some more
Stood there thinking ,all alone
Just to understand this didn't make me sore

What's up ,mister  Nobody,...oh, this is his girlfriend on the line
Wait...who did you say you were? No ,you're wrong,he's mine...
So..he never told you 'bout me?
Yes...well no...I see....


Bye,bye ,mister Nobody, I packed my bags and 'll leave
I wanted this for quite some while,to break free from your deceit
Lie,lie,mister Nobody, but I have no intent to grieve
For someone who was never mine to receive....

неделя, 13 ноември 2011 г.

If UD says it, it must be true :D

http://www.urbandictionary.com/define.php?term=georgea

Well ....who knew :D I'm enlisted in a dictionary! Swell feedback too :D Look up your names and other stuff ,people, it's fun! ^.^

Words and people i checked :

1.Bulgarian
Bulgarians are the sexiest nation known to human kind (Ha-Ha-haaa! XD gee ,why haven't i noticed that)

 2. ice cream
a delicious frozen treat that comes from cows. (soo,cows give ice cream?! my childhood is crushed!)   

3.pizza - The perfect meal  (true that!) 

4. Jesse  a complete pimp/stoner who everyone likes and who gets all the girls (boy, my ex would love this XD)

5. cook   One who meddles in the arts of concocting methamphetamines. Typicaly in their own home-made laboratory inside their house or garage. (now your childhood is ruined too :D )

6. food  a substance you eat,then poop out.usually followed my a nap. (cycle of life, friends ....)

сряда, 9 ноември 2011 г.

Cars and Elastics

Песен на деня: Elastica - Car Song

Приятна,кратка,презареждаща, идеална за из път, е....и за някой други неща :D Да....мааалко slutty (съвсем малко де XD )! Ето ги и мислите ми (или липсата им) докато я слушам!

Mood of the day : "Wo~ho!Go out and get some!" XD

You could call me a car lover
'Cause I love it in a motor
And the way it feels
To ride around on new wheels.

Че кой не обича коли....чакай,това метафорично ли беше?  ;]

 I hardly know you
But I think I'm going to
Let's go siesta
In your Ford Fiesta

Защото НИЩО не е  НЕЩО преди да е минало през или правено в кола!( e, аз не бих избрала точно Форд Фиеста, ама понякога ситуацията е "каквото падне под ръка" ) : D

Here we go again
I'm riding in your car
Let me count to ten
'Cos it's gone way too far
Up my street to nowhere
You know what detours are
Here we go again
And it's gone way too far

И карай наред по всяка улица (и в двата смисъла)! А след 10 секунди давността на предложението ми изтича и това води към 2 неща : 1.От мен ще получиш точно кръгла 0 и 2. Безплатен ритник към изхода,понеже малко помощ на никого не вреди ... така де ,разчистваме място за тези,които знаят какво искат ; )

Sometimes I just can't function
My heart's spaghetti junction
Every shining bonnet
Makes me think of my back on it.

Проблеми с обвързването ли?! Нее, та аз говоря за коли!! XD

I just can't escape the feeling
That I'd rather be free wheeling
In every little Honda
There may lurk a Peter Fonda, ho

Търсенето -- по-забавно от намирането...ВИНАГИ! Никога не знаеш какво те очаква... пък и покрай Питър Фонда може да се навърта и Мат Лонг! (а кой отказва на това?!)

..........Here we go again
          And it's gone way too far

А сега си обираме крушите, че ни писна и искаме да се поразходим с колата :
3......2.....1.....We have liftoff  =^.^=

вторник, 4 октомври 2011 г.

Мy "Happy pill"

      Наскоро бе изключен един няколкодневен режим на автопилот . Понякога нещата ни идват в повече,но след известен период трябва да се вземем в ръце,да изтупаме праха и да продължим напред . Напомня ми на цитат от един филм : 
"Well, I'm gonna get out of bed every morning... breathe in and out all day long. Then, after a while I won't have to remind myself to get out of bed every morning and breathe in and out...
      И така след потъването ми в социалната джунгла открих и няколко ползи.  Като няколко изложби сред които тази на Светла Косева и на млади артисти от Академията. Времето беше предразполагащо ( любимото ми "облачно с облаци" ^.^) ,компанията беше приятна, изобщо  всичко си беше на място! Иначе малко подробности за изложбата на С. Косева :
    - Самостоятелна изложба
    - Намира се в галерия "Възраждане " (Стария град,Пловдив)
    - Ще е там до 10.10 (така че побързайте)
    -  В типичният стил на Светла Косева.Картините излъчват светлина и оставят едно усещане за душевна чистота и лъчезарност. И нищо чудно- основни персонажи са гълъби ,гларуси,кучета,деца ,танцуващи и двойки.Изключително предаване на образи. Достави ни невероятно удоволствие да потънем в света на тази талантлива художничка.
      А след това беше  посещението в  къща "Недкович" на път за еко-бар "При Майкъл",до който така и не се добрахме . Изложбата е на млади художници от Академията.Нямам представа до кога е ,но някои от картините са невероятни особенно 2-те единствени графики.
     Перфектния завършек беше дискусия за всичко и нищо над грог в "Таксим".
Равносметката : Хладен,без-грам-слънце ден, с невероятен приятел и топли напитки...ммм ,не мисля, че някой ще откаже на повечко такива =^.^=
*Няколко от картините в изложбата на С. Косева ;]

сряда, 14 септември 2011 г.

Art is my boyfriend

    Реших да започна един по особен вид статии (нищо ,че вчера забравих да публикувам тази за комиксите ХD).Ще слагам слушалките, ще настроя player-a на shuffle и ще пиша тематично по първата почнала песен.

   Песен на деня: Nine Inch Nails - Only (иронията е ,че тези дни я слушам прекалено много!)
    Mood of the day : thoughtful
   И така....Има една определена група в last.fm ,която ми избожда очите всеки път като я видя откакто една приятелка се присъедини към нея на 1-ви ноември 2010 г.....Казва се Music is my boyfriend...Направихте връзката със заглавието вече? Браво на вас...Ако сте казали "Не", сте били прави ,защото тепърва ще изяснявам въпроса.....Та, от тогава аз се инатя и инатя ,че видиш ли не!,няма пък,няма да се включа, не! Някъде, в дълбоко скептичната ми личност ,все пак се криеше една малка, ритаща в предмъртна агония надежда...нали все пак 8 милиарда души...все някой нали...Но напоследък (и в частност днес) си мисля "Няма ли по голяма измама от това, да си мислиш ,че не можеш да живееш без някого?"И точно за това става дума в тази песен : за "великия" филм, че някой евентуално може да всичко от което имаш нужда без се взаимозадушавате и отнемате малките ,лични удоволствия...,без всичко това да се окаже една голяма помия,в която затъваш до шия,без да се разочароваш в даден момент.....И как се стараеш всичко да провърви и въпреки това,нищо не е наред,как осъзнаваш, че това е било насилване на нещата ,от което нищо не е по добро и след което просто теглиш чертата,казвайки си "Стига!Намам нужда от теб!".  И най-вече как човек си е самодостатъчен.
        
I'm becoming less defined as days go by
Fading away, well you might say I'm losing focus
Kind of drifting to the abstract
In terms of how I see myself
Sometimes I think I can see right through myself.....


В един момент губиш дирята.До скоро си знаел какво точно искаш и как да  го постигнеш,но изведнъж...затъваш в детайлите, губиш  генералната картина, поради липса на ориантир започваш да си съчиняваш неща за себе си,за другите,оправдания за целите,които знаеш,че вече не искаш....И всичко това само за да запазиш онази "идентичност" и измамното чувство,че все пак отиваш на някъде,към някого и после с него напред...Въпреки,че знаеш колко плоски и прозрачни за всички са стремежите ти....

......Less concerned about fitting into the world
Your world that is
Cause it doesn't really matter any more
(no it doesn't really matter anymore)
No it doesn't really matter any more
None of this, really matters any more...........


И после изведнъж "БАМ!!" ...Писва ти! Да режа от себе си ,за да се побирам в чужди кутии?Не ,мерси, моя кашон си ми е по мярка...Понякога не можеш вече да издържаш на капризите/незнанието какво да прави на човка отсреща...Дори не те е яд заа хвърлените на вятъра усилия..просто искаш да се махнеш...

......Yes I'm alone, then again I always was
As far back as I can tell
I think maybe it's because you were never really real to begin with
I just made you up to hurt myself

And it worked...yes it did............

Много ми напомня на последната ми връзка от преди година....Така и не можах да почувствам разликата...Беше нещо от сорта на "О,обрързана съм..ией....о,вече не съм...бууу.." и всичко това с една и съща физиономия....И тъй като се чувствах гузна спрямо човека,а и смятах ,че е време като всички останали да се обвържа, се опитах да си самонатрапя ,че да това е! Той е ЧОВЕКЪТ! Това е ВРЪЗКАТА! От сега трябва да ви е ясно ,че края на тази изкривена доза мазохизъм беше лош....Дори след година "сух" период и поредица от "проба-грешка" ситуации все още не се проясни...Така и не се намери някой ,който да ме предразположи да го допусна в моя свят..Резултатите : идеализиране на образа, претупване/натягане на нещата, пренапрягане в ситуацията....Излишно много похабени нерви и малко по-голямо количество разочарования за нещо,от което, някак си ,няма нужда....Май ще се окаже вярно,че "човек се ражда сам и сам умира"......


......There is no you! There is only me
There is no you! There is only me
There is no fucking you! There is only me
There is no fucking you! There is only me.........


В крайна сметка ,ДА! Ти съществуваш у мен само докато аз те държа тук...Защо? Защото проявяваш претенции към мен,защото заемаш излишно много място,защото ме караш да съм това,което не съм,защото изкарваш на бял свят най-лошото в мен,защото това което изискваш е непосилно..пък и ми дишаш въздуха...А честно казано в момента нямам място за нищо друго освен мен и изкуството ми....

......Well the tiniest little dot caught my eye
And it turned out to be a scab
And I had this funny feeling
Like I just knew it's something bad.........


Точно това са тези хора в началото... нещо,което ти е привлякло вниманието,но в последствие се е оказало лоша сделка.....А,предчувствието?!Охх,да не отварям темата колко съжалявам винаги ,когато не се доверявам на инстинктите си и на вътрешното ми аз ,дори когато то буквално ми КРЕЩИ....

.......I just couldn't leave it alone
I kept picking at the scab
It was a doorway trying to seal itself shut
But I climbed through
Now I am somewhere I am not supposed to be
And I can see things I know I really shouldn't see
And now I know why, ya now I know why
Things aren't as pretty, on the inside.......


И поради самонавиване се стига до там ,че едва ли не, не можеш да се откачиш ...нещо като наркотик....никой не помни как и защо е почнал да взима, пък и вече не го интересува, важно е само да си набавиш дневната доза...Знеш, че е лошо и за двете страни, но не можеш да се спреш и правиш всичко ,за да си част от този човек....но веднъж скъсал лентата "Честито,току що спечелихте", реалноста има гадния навик да се появи и да ти напомни ,че ПЪРВО НА ПЪРВО защо ти беше да залъгваш хората (и себе си) ,когато знаеш,че това което ще видиш няма да ти хареса , ОТДЕЛНО не мислиш ли,че е малко несправедливо да мамиш така заради своите измислени цели И ТРЕТО редно ли е да си тръгнеш сега,точно като малко дете което е искало играчка,но като я е получило му е омръзнала...И кръга на самозаблуждение отново се завърта.....
Още ли се чудите защо реших ,че нямам нужда от подобно нещо в живота си? Или поне точно в момента...Не желая да наранявам никого поради някакви си користни "мечти" ..Затова "art will be my boyfriend" . Това ми стига ,за да се чувствам пълноценно,то ми дава стимул да се развивам,то зависи единствено и само от МЕН ,то ме разочарова, но само заради МОИТЕ ГРЕШКИ , а не ЧУЖДИТЕ, то винаги е там,когато ми трябва , когато съм ядосана не ме дразни допълнително и не трябва да се съобразявам.....Пък и винаги съм сравнявала правенето на музика със секс,така че ей ви на - ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА! ;]

П.С. Държа да подчертая ,че тълкуването ми на тази песен е ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ, на базата на ЛИЧНИЯ ми опит,което НИКОЙ НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА СПОДЕЛЯ , so get off my case >.<