Art is my boyfriend

    Реших да започна един по особен вид статии (нищо ,че вчера забравих да публикувам тази за комиксите ХD).Ще слагам слушалките, ще настроя player-a на shuffle и ще пиша тематично по първата почнала песен.

   Песен на деня: Nine Inch Nails - Only (иронията е ,че тези дни я слушам прекалено много!)
    Mood of the day : thoughtful
   И така....Има една определена група в last.fm ,която ми избожда очите всеки път като я видя откакто една приятелка се присъедини към нея на 1-ви ноември 2010 г.....Казва се Music is my boyfriend...Направихте връзката със заглавието вече? Браво на вас...Ако сте казали "Не", сте били прави ,защото тепърва ще изяснявам въпроса.....Та, от тогава аз се инатя и инатя ,че видиш ли не!,няма пък,няма да се включа, не! Някъде, в дълбоко скептичната ми личност ,все пак се криеше една малка, ритаща в предмъртна агония надежда...нали все пак 8 милиарда души...все някой нали...Но напоследък (и в частност днес) си мисля "Няма ли по голяма измама от това, да си мислиш ,че не можеш да живееш без някого?"И точно за това става дума в тази песен : за "великия" филм, че някой евентуално може да всичко от което имаш нужда без се взаимозадушавате и отнемате малките ,лични удоволствия...,без всичко това да се окаже една голяма помия,в която затъваш до шия,без да се разочароваш в даден момент.....И как се стараеш всичко да провърви и въпреки това,нищо не е наред,как осъзнаваш, че това е било насилване на нещата ,от което нищо не е по добро и след което просто теглиш чертата,казвайки си "Стига!Намам нужда от теб!".  И най-вече как човек си е самодостатъчен.
        
I'm becoming less defined as days go by
Fading away, well you might say I'm losing focus
Kind of drifting to the abstract
In terms of how I see myself
Sometimes I think I can see right through myself.....

В един момент губиш дирята.До скоро си знаел какво точно искаш и как да  го постигнеш,но изведнъж...затъваш в детайлите, губиш  генералната картина, поради липса на ориантир започваш да си съчиняваш неща за себе си,за другите,оправдания за целите,които знаеш,че вече не искаш....И всичко това само за да запазиш онази "идентичност" и измамното чувство,че все пак отиваш на някъде,към някого и после с него напред...Въпреки,че знаеш колко плоски и прозрачни за всички са стремежите ти....

......Less concerned about fitting into the world
Your world that is
Cause it doesn't really matter any more
(no it doesn't really matter anymore)
No it doesn't really matter any more
None of this, really matters any more...........

И после изведнъж "БАМ!!" ...Писва ти! Да режа от себе си ,за да се побирам в чужди кутии?Не ,мерси, моя кашон си ми е по мярка...Понякога не можеш вече да издържаш на капризите/незнанието какво да прави на човка отсреща...Дори не те е яд заа хвърлените на вятъра усилия..просто искаш да се махнеш...

......Yes I'm alone, then again I always was
As far back as I can tell
I think maybe it's because you were never really real to begin with
I just made you up to hurt myself
And it worked...yes it did............

Много ми напомня на последната ми връзка от преди година....Така и не можах да почувствам разликата...Беше нещо от сорта на "О,обрързана съм..ией....о,вече не съм...бууу.." и всичко това с една и съща физиономия....И тъй като се чувствах гузна спрямо човека,а и смятах ,че е време като всички останали да се обвържа, се опитах да си самонатрапя ,че да това е! Той е ЧОВЕКЪТ! Това е ВРЪЗКАТА! От сега трябва да ви е ясно ,че края на тази изкривена доза мазохизъм беше лош....Дори след година "сух" период и поредица от "проба-грешка" ситуации все още не се проясни...Така и не се намери някой ,който да ме предразположи да го допусна в моя свят..Резултатите : идеализиране на образа, претупване/натягане на нещата, пренапрягане в ситуацията....Излишно много похабени нерви и малко по-голямо количество разочарования за нещо,от което, някак си ,няма нужда....Май ще се окаже вярно,че "човек се ражда сам и сам умира"......


......There is no you! There is only me
There is no you! There is only me
There is no fucking you! There is only me
There is no fucking you! There is only me.........

В крайна сметка ,ДА! Ти съществуваш у мен само докато аз те държа тук...Защо? Защото проявяваш претенции към мен,защото заемаш излишно много място,защото ме караш да съм това,което не съм,защото изкарваш на бял свят най-лошото в мен,защото това което изискваш е непосилно..пък и ми дишаш въздуха...А честно казано в момента нямам място за нищо друго освен мен и изкуството ми....

......Well the tiniest little dot caught my eye
And it turned out to be a scab
And I had this funny feeling
Like I just knew it's something bad.........

Точно това са тези хора в началото... нещо,което ти е привлякло вниманието,но в последствие се е оказало лоша сделка.....А,предчувствието?!Охх,да не отварям темата колко съжалявам винаги ,когато не се доверявам на инстинктите си и на вътрешното ми аз ,дори когато то буквално ми КРЕЩИ....

.......I just couldn't leave it alone
I kept picking at the scab
It was a doorway trying to seal itself shut
But I climbed through
Now I am somewhere I am not supposed to be
And I can see things I know I really shouldn't see
And now I know why, ya now I know why
Things aren't as pretty, on the inside.......

И поради самонавиване се стига до там ,че едва ли не, не можеш да се откачиш ...нещо като наркотик....никой не помни как и защо е почнал да взима, пък и вече не го интересува, важно е само да си набавиш дневната доза...Знеш, че е лошо и за двете страни, но не можеш да се спреш и правиш всичко ,за да си част от този човек....но веднъж скъсал лентата "Честито,току що спечелихте", реалноста има гадния навик да се появи и да ти напомни ,че ПЪРВО НА ПЪРВО защо ти беше да залъгваш хората (и себе си) ,когато знаеш,че това което ще видиш няма да ти хареса , ОТДЕЛНО не мислиш ли,че е малко несправедливо да мамиш така заради своите измислени цели И ТРЕТО редно ли е да си тръгнеш сега,точно като малко дете което е искало играчка,но като я е получило му е омръзнала...И кръга на самозаблуждение отново се завърта.....
Още ли се чудите защо реших ,че нямам нужда от подобно нещо в живота си? Или поне точно в момента...Не желая да наранявам никого поради някакви си користни "мечти" ..Затова "art will be my boyfriend" . Това ми стига ,за да се чувствам пълноценно,то ми дава стимул да се развивам,то зависи единствено и само от МЕН ,то ме разочарова, но само заради МОИТЕ ГРЕШКИ , а не ЧУЖДИТЕ, то винаги е там,когато ми трябва , когато съм ядосана не ме дразни допълнително и не трябва да се съобразявам.....Пък и винаги съм сравнявала правенето на музика със секс,така че ей ви на - ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА! ;]

П.С. Държа да подчертая ,че тълкуването ми на тази песен е ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ, на базата на ЛИЧНИЯ ми опит,което НИКОЙ НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА СПОДЕЛЯ , so get off my case >.<

Comic Mania

Комиксите са неразделна част от живота ни от 1930 година насам,когато весниците масово започват да публикуват такива.Било то карикатури,metacomics,design,romance/moe, manga и така нататък - те са мания за милиони жители на скромната ни планета.Какво мога да кажа : артистични,хумористични,оригинални ,злободневни, фантастични,вдъхновяващи,ежадневни...Как да не ги обичаш!Затова биват колекционирани, създателите им-обожествявани.За много хора те не са просто мания,те са религия.Но хвалебстията на страна, невероятно трудно е да създадеш качествен комикс и да го издаваш всеки ден ...особено както в случаите на Garfield и Peanuts,които се издават от над 25 години и повече! Тъжно е ,че има и личности,които не си дават сметка ,че любими техни анимационни и филми (като Popeye,Marmaduke,Pearls before Swine) са правени по комикси.Поради тази причина смятам всеки  вторник да публикувам на тази тема : резюмета,линкове, фен арт, новини...
Coming Soon...

Концепцията "Принц + Бял Кон на квадрат" Част 2(Обратна теорема)

                             Принц + Бял Кон = Магаре²

 В предната статия разгледахме един от основните феномени на (в повечето случай) "чисто женската" заблуда относно "Prince Charming/Princess Perfect",който ,УВИ!!,разконспирирахме като нищо повече от магаре.До там с практическата страна на нещата.Оригиналната идея на тази мисъл не е в буквалното  тълкуване.Тук става дума за нещо друго,защото колкото и да ми се иска,нещата никога не са толкова прости.Принцът всъщност е алегория за онези наши мечти и желания ,които по едина или друга причина не сме осъществили и които по-късно се превръщат във фикс-идеи,мании , кошмари и всякакъв вид отрова за личноста.Които в даден момент превземат съзнанието ни ,пускат дълбоки корени и в крайна сметка, подобно на бръшлян ,задушават истинското "аз".Но преди това ще започна от малко по-далеч:
   Всеки път когато излезна навън ми се иска да си повтарям "Не гледай! Не виждаш! Не слушай и няма да чуеш! Не гледай!".Защото повечето от попадналото в полезрението ми е  счупено,разбито и с променено предназначение.Момиченца ,потънали в своята Lolita реалност,жени без цел и без стимул,отчаяни и неудовлетворени мъже , хора ,на които просто не им пука,"готини" момченца ,които смятат че са "върха" ,нищо че "го вдигат" само в мечтите си (простете цинизма),псевдо хомосексуалисти ,от които аз бих била обидена ако бях с наклонности към същия пол,....изобщо нищо не е както трябва. Все едно да си купиш будилник,да го разбиеш в стената и да използваш частите му за закачалка.Не намирам ,че е в ред на нещата да имаш нещо само с цел да го промениш.В крайна сметка то вече няма да е това което е било.Тогава за какъв дявол си се протегнал и си стегнал пръстите си около него?!Обвинявам всички.В свят, в който ти е налаган определен модел и цепенето от него е недопустимо,като в същото време това да си различен уж по-природа е поставяно на пиадестал до фанатизъм.И така се стига до една "оригинална еднаквост",чиято единствена разлика е в цвета на коланчето.Защото никой не иска да е аутсайдер и всеки иска да бъде обичан и забелязан.Дали цената си заслужава обаче.Не мога да не се съглася с Lestat и теорията му за the Savage Garden и бих добавила ,че в нея винаги безнаказано се прокрадва по един Панаир на Суетата и се настанява нелегално, който колкото и да  гониш винаги се връща.И така стигаме до хората,чиято мечта е да се вписват в нещо,което наистина не е за препоръчване.Който стигат до крайности само и само за да я изпълнят.Лепене на етикети,лъжливи представи,фалшива външност,прикриване на несъществуващи несъвършенства,чужда самоличност и в крайна сметка друг човек,забравил предишния.А накая оставаш излъган.Защото хората определят модела и ако не искат да те приемат просто няма,дори да си по-съвършено копие от оригинала.
 Понякога обичаме даден човек.И самата мисъл за него ни вкарва в екстаз.По едно или друго стечение на обстоятелствата не сте заедно.Не е взаимно,няма възможност,разминаване в намеренията,ценностите,начина на живот.Няма значение.Твърде много хора обаче се оставят на една внушена зависимост.Подобно на пушачите,кото не могат без сутрешната си цигара.И какво правиш когато ти откажат наркотика? Набавяш си го сам за да избегнеш абстиненцията естествено.Много личности стигат го отчаяни мерки:преследват обекта на желанието си,молят му се,заплашват,ругаят,нараняват ...В крайна сметка единственото което постигаш е да отвратиш другия от себе си.
  Трябва да внимаваме когато си избираме поприще в живота.Нещата не са такива, каквито изглеждат .Какво  е за мен безотговорна личност? Някой който не си дава сметка за възможностите си,но безпощадно драпа към нещо непригодено за него.Един познат беше невероятен писател,имаше уникален подход и винаги намираше правилните думи.Но беше решил да става художник.Не за друго,заради баща му -архитекта.Нищо ,че не можеше да нарисува една окръжност като хората,просто трябваше.Едно е да се стермиш към усъвършенстване и развитие,друго е да се надценяваш.Защото някои неща просто не можем да вършим.Защото определени таланти просто не притежаваме.Защото енергията ни не стига за  тях и защото психически ще се разпаднем в момента, в който ги получим.
   Извода е внимавай какво си пожелаваш.Не само защото може да го получиш.А защото става страшно когато не.Човек във всеки един момент трябва да си дава сметка за РЕАЛИСТИЧНИТЕ,ПОСТИЖИМИ желания.Да си поставя конкретни цели и да върви към тях целеустремено,за да не остане недоволен от себе си или от живота.Да, "the sky is the limit" ,но ако имах ракета щях да стигна до Луната,нали така...Не казвам,че трябва да се отказвате лесно,напротив: Борете Се! Но междувременно си помислете дали си заслужава. Понякога умението да си тръгнеш безшумно и тактично не вреди....особено когато чуеш заветния магарешки рев!