Принц + Бял Кон = Магаре²
В предната статия разгледахме един от основните феномени на (в повечето случай) "чисто женската" заблуда относно "Prince Charming/Princess Perfect",който ,УВИ!!,разконспирирахме като нищо повече от магаре.До там с практическата страна на нещата.Оригиналната идея на тази мисъл не е в буквалното тълкуване.Тук става дума за нещо друго,защото колкото и да ми се иска,нещата никога не са толкова прости.Принцът всъщност е алегория за онези наши мечти и желания ,които по едина или друга причина не сме осъществили и които по-късно се превръщат във фикс-идеи,мании , кошмари и всякакъв вид отрова за личноста.Които в даден момент превземат съзнанието ни ,пускат дълбоки корени и в крайна сметка, подобно на бръшлян ,задушават истинското "аз".Но преди това ще започна от малко по-далеч:
Всеки път когато излезна навън ми се иска да си повтарям "Не гледай! Не виждаш! Не слушай и няма да чуеш! Не гледай!".Защото повечето от попадналото в полезрението ми е счупено,разбито и с променено предназначение.Момиченца ,потънали в своята Lolita реалност,жени без цел и без стимул,отчаяни и неудовлетворени мъже , хора ,на които просто не им пука,"готини" момченца ,които смятат че са "върха" ,нищо че "го вдигат" само в мечтите си (простете цинизма),псевдо хомосексуалисти ,от които аз бих била обидена ако бях с наклонности към същия пол,....изобщо нищо не е както трябва. Все едно да си купиш будилник,да го разбиеш в стената и да използваш частите му за закачалка.Не намирам ,че е в ред на нещата да имаш нещо само с цел да го промениш.В крайна сметка то вече няма да е това което е било.Тогава за какъв дявол си се протегнал и си стегнал пръстите си около него?!Обвинявам всички.В свят, в който ти е налаган определен модел и цепенето от него е недопустимо,като в същото време това да си различен уж по-природа е поставяно на пиадестал до фанатизъм.И така се стига до една "оригинална еднаквост",чиято единствена разлика е в цвета на коланчето.Защото никой не иска да е аутсайдер и всеки иска да бъде обичан и забелязан.Дали цената си заслужава обаче.Не мога да не се съглася с Lestat и теорията му за the Savage Garden и бих добавила ,че в нея винаги безнаказано се прокрадва по един Панаир на Суетата и се настанява нелегално, който колкото и да гониш винаги се връща.И така стигаме до хората,чиято мечта е да се вписват в нещо,което наистина не е за препоръчване.Който стигат до крайности само и само за да я изпълнят.Лепене на етикети,лъжливи представи,фалшива външност,прикриване на несъществуващи несъвършенства,чужда самоличност и в крайна сметка друг човек,забравил предишния.А накая оставаш излъган.Защото хората определят модела и ако не искат да те приемат просто няма,дори да си по-съвършено копие от оригинала.
Понякога обичаме даден човек.И самата мисъл за него ни вкарва в екстаз.По едно или друго стечение на обстоятелствата не сте заедно.Не е взаимно,няма възможност,разминаване в намеренията,ценностите,начина на живот.Няма значение.Твърде много хора обаче се оставят на една внушена зависимост.Подобно на пушачите,кото не могат без сутрешната си цигара.И какво правиш когато ти откажат наркотика? Набавяш си го сам за да избегнеш абстиненцията естествено.Много личности стигат го отчаяни мерки:преследват обекта на желанието си,молят му се,заплашват,ругаят,нараняват ...В крайна сметка единственото което постигаш е да отвратиш другия от себе си.
Трябва да внимаваме когато си избираме поприще в живота.Нещата не са такива, каквито изглеждат .Какво е за мен безотговорна личност? Някой който не си дава сметка за възможностите си,но безпощадно драпа към нещо непригодено за него.Един познат беше невероятен писател,имаше уникален подход и винаги намираше правилните думи.Но беше решил да става художник.Не за друго,заради баща му -архитекта.Нищо ,че не можеше да нарисува една окръжност като хората,просто трябваше.Едно е да се стермиш към усъвършенстване и развитие,друго е да се надценяваш.Защото някои неща просто не можем да вършим.Защото определени таланти просто не притежаваме.Защото енергията ни не стига за тях и защото психически ще се разпаднем в момента, в който ги получим.
Извода е внимавай какво си пожелаваш.Не само защото може да го получиш.А защото става страшно когато не.Човек във всеки един момент трябва да си дава сметка за РЕАЛИСТИЧНИТЕ,ПОСТИЖИМИ желания.Да си поставя конкретни цели и да върви към тях целеустремено,за да не остане недоволен от себе си или от живота.Да, "the sky is the limit" ,но ако имах ракета щях да стигна до Луната,нали така...Не казвам,че трябва да се отказвате лесно,напротив: Борете Се! Но междувременно си помислете дали си заслужава. Понякога умението да си тръгнеш безшумно и тактично не вреди....особено когато чуеш заветния магарешки рев!
Няма коментари:
Публикуване на коментар