Разсъжденията за живота, вселената и всичко останало на Р. Пичев

Снегът тихо  се сипеше вече n-ти ден подред и бавно,но сигурно покриваше всичко, което погледът можеше да обхване.А той обхващаше доста,предвид местоположението . Нашият човек, познат под партизанското име Резил Пичев, замислено седеше на покрива на 17-етажната панелка и посръбваше кафе от термoса,като (както името му подсказва) истински ПИЧ! За фон на цялата идилия от съседа на 16-тия етаж дънеше здрав метъл, докато самия индивид лекуваше махмурлука си с поредната бира, а мацката му висеше наполовина от терасата. Р. не обърна много внимание на тези факти,освен че мислено отбеляза хубавото музикално парче. "Ама  как?! " - ще се възмутите вие.-"Тя може да падне , да се убие ,а те..?!" .Същото си бе помислил и нашия човек по-рано, когато излизайки на терасата в 02:11  откри ,че освен притъмнялото небе от горните етажи някакъв крак просто си виси и хич не му пука. Момчето изпадна в истерия и веднага се обади по телефона , ядно настоявайки кракът  и останалата част от него да се приберат на сигурно. Но май прескочих твърде напред. "Какъв е този Р.Пичевски..."- ще питате с доза раздразнение -"..и за какво се бори?!" Чисто и просто ученик, гимназист от езикова гимназия (или прокълнат,както той би се нарекъл),  съвсем нормално изглеждащ,самоопределил се като черната овца на родата си, със съзнание,което винаги нещо обмисляше, обикновенно привидно разсеян,втренчен в небитието докато си драска в  sketchbook -а. Първото ми впечатление от него бяха тъмните му очи,които гледаха почти винаги тъжно ( според него -тъпо) ,освен когато решеше да разнообрази с доза скептицизъм, сякаш предизвиквайки света да го прецака още повече. Когато го питаш как би се описал ,просто свива рамене и казва карък по рождение, clutz по природа. Макар и антирелигиозен , бяхме успяли да го спечелим на страната на будализма (който почита Великия Голям Пай) ,тъй като Пичев си пада малко нещо гастроном.С две думи - светски човек. Да направим един малък скок в хиперпространството и да се върнем към настоящата ситуация.  . Сега представихте ли си добре картинката? Не?! Идеално ,значи продължаваме напред.Тъмните облаци покриват града като тъмен купол и Резил мрачно отпи още веднъж от вече студеното кафе ,претегляйки на ум шансовете си да навие някой да се поразходят в условия толкова студени, че на един- два пъти му се стори, че от едно от тепетата весело му маха полярна мечка, докато разни пингвини се спускат c шейни надолу по склона. "Глобално затопляне,друг път!" - измрънква той - "Толкова топло,че чак събрахме 2-та полюса на нашата територия" В крайна сметка прецени, че желаещи трудно ще се намерят  и отрегистрира,че вълната лощо настроение от части се дължи на бившата топла напитка,която в момента придоби формата на нагло хилещо се кубче лед,за което езика му за малко да залепне.Като че напук , снегът се усили и сега парцалите весело се гонеха из Тропосферата. Погледът на нашия герой се насочи към въз пълничката му съседка,която буташе  ,забуксувалата в дълбока пряспа, кола на мъжа си.Р. повдигна въпросително вежда когато колата ,с рязък рев, се понесе напред ,а горката женица се просна по лице на снега. Изпита известно съжаление,че   радарът му за мизерии отново е калибриран (тъй като ,поради сезона ,навсякъде изобилстваше от такива , крехкото 7-мо чувство бъгваше)и пак заби поглед в нещастно пъплещите по неизчистените тротоари жители.Пичев се замисли и за неочакваната ваканция и големите планове,който бяха правили, паднали под удара на всеобхватната вегетация я пред компютър ,я пред телевизор. Хвана го яд на  факта, че макар и със свобода на движението (не не физическа,както подсказваше наполовина заринатия  багер ,подвил опашка пред Майката природа и непукизма на държавниците, а духовна) ,нашите вечно мрънкащи,че нямат грам свободно време маси ,избираха да правят ами..НИЩО.Тъжно наистина...дори за  термоса ,които отнесе здрав ритник по посока ръба на покрива. По физиономията,която направи, си личеше,че мозъкът му отново бе застанал в идеална имитация на Роденовия "Мислител",напомняйки му за собствената му творческа криза, почти тласнала го към отказ от любимите му неща.Сякаш в съпричатност коремът му изскърца протяжно,но Резил само му изшъшка .В това време дори музиката от съседа беше спряла и се чуваха само пружини и чат пат някой друг стон. Нашият герой хвърли един кос поглед и нещо го накара да си въобрази, че липсващия крак от терасата има общо с произхода на звуците.Абе и в любовта не му вървеше ... и макар и да бе почти съгласен с теорията "Мъже/ жени като вестници, само да има кой да чете!" , за момента женския метод на избиране му бе по-непонятен и -страшен от митологичния лабиринт със чудовищния Минотавър. Все пак самотата му все още не бе породила у него желание да тръгне да целува нещо,с главата на добиче (за щастие). Но най-му тежеше въпроса с университета и по-нататъшния му живот. Пичев ,след много блъскане на главата в ръце,стени,компютри, книги и каталози за ВУЗ-ове,установи ,че се сблъсква с грандиозен проблем - незнанието.Честно,нямаше си ни най-малка представа какво да прави със себе си. А съветите ,които му бяха изредили всички загрижени за него чичовци,лелки,дружки и тем подобни, се удряха о черепната му кутия в хаотични движения и предизвикваха камбанен звън, в и без това изтормозената му кратуна, при всеки допир.Един негов приятел мъдро бе заключил " *би го!" , но дори и с тази насока Р. не знаеше откъде да подхване.Сруваше му се нечестно, да искат от него да вземе толкова важно решение ,предвид крехката си възраст ,преобладаваща от наивни екзистенциални въпроси като "Марс или Баунти " или " 9gag vs. Fail blog ".Изобщо положението му се виждаше по дълбоко и непроучено от Марианската падина.В този момент обаче, един единствен слънчев лъч си проби път през морето от сиво, черно и бяло и падна точно върху захвърления термос,пречупвайки се в цветна картина.Резил погледна телефона си - 14:42 и изведнъж разбра. Внезапното излизане на съседа на терасата ,с щастлива усмивка на  лице и бира в ръка, доказа теорията му. Докато самият ни герой самодоволно се подхилкваше , гръмна познатата "Smells like a teen spirit" -звъняха му. След размяна на не-малко остроумия и цинизми ,стана ясно, че компанията се събира за по един пангалактически гаргаробластер. Подсвирквайки си ,Резил Пичев стана, внимателно поразкърши замръзналите си крака и отиде да прибере забравения до момента термос,погалвайки го извинително ,с доза гузност в погледа.В крайна сметка денят беше хубав и числото 42 наистина обясняваше всичко.

Бележка на авторката : Ще подлежи на промени в близкото и далечно бъдеще :]